До края на 2018 г. ще бъдат разработени нови методики за изследване на психологическата годност на водачите, които извършват обществен превоз на пътници, както и за водачите, с отнето свидетелство за управление заради нарушения на пътя. Това стана ясно по време на пресконференция на тема „Ролята на човешкия фактор в пътната безопасност“, която се проведе днес в София. Събитието се организира от Института за изследване на населението и човека към Българската академия на науките, в рамките на проект „Повишаване нивото на пътната безопасност чрез разработване на нови методики за изследване на психологическата годност на водачи на МПС“. Общата стойност на проекта е 378 хил. лева без ДДС, а финансирането е осигурено от ОП „Транспорт и транспортна инфраструктура“ 2014-2020.
По думите на Галина Василева, директор на дирекция „Координация на програми и проекти“ в МТИТС, повече от 20 години не са осъвременявани методиките, по които се оценяват водачите към настоящия момент и това налага спешното им актуализиране. Тя допълни, че осигуряването на безопасността на движение по пътищата е едно от основните направления в дейността на Министерството, а проекти от това естество се финансират приоритетно от европейските фондове. „Целта на проекта е още на етап придобиване на свидетелство за управление кандидат - водачите за професионалните категории да преминават през по-строг контрол и по-задълбочено изследване на психологическата им годност“, уточни Галина Василева.
Здравко Аспарухов, началник на отдел „Психологически подбор“ в ИА „Автомобилна администрация“ заяви, че след въвеждането на новите методики за изследване, времето за провеждане на изпита, което в момента е около 4 часа, ще се съкрати до 3 пъти и ще бъдат прецизирани критериите за психологически изследвания на водачите. Той коментира, че след приключване на проекта, изпитите ще имат различни варианти, които ще се избират на случаен принцип и няма да са еднакви за различните райони на страната. „В резултат на проекта, ще бъде изготвен профил на рисковия водач, който ще позволи на базата на събраната от нас информация, да предприемаме ефективни стъпки за повишаване на безопасността на пътя, в това число и законодателни“, посочи Аспарухов.