Петър Мутафчиев, министър на транспорта в интервю за Икономическите новини на Re:TV

23.03.2009 г., 20.30ч.

Водещ: Общо 240 милиона лева ще струва вторият лъч на метрото. Днес кметът на София Бойко Борисов и министърът на транспорта Петър Мутафчиев прерязаха лентата за изграждането на тунела от разширението в участъка НДК - бул. „Черни връх". Срокът изграждането на проекта е три години, обяви ръководителят на проекта инж. Боян Делчев. В същото време Министерството на транспорта планира за тази година стартирането на десет инфраструктурни проекта, за които е предвидено съфинансиране по ОП „Транспорт" на стойност 1 милиард евро. Какви инвестиции ще бъдат направени в сектора, като една от основните антикризисни мерки на правителството - сега ще разговаряме с министъра на транспорта Петър Мутафчиев. Добър вечер.
Петър Мутафчиев: Добър вечер.
Водещ: Да започнем с новината от днес - вторият лъч на метрото. Кметът Бойко Борисов каза, че в момента се разработва вариант вторият диаметър на метрото да се свърже със „Студентски град". Имал и планове за разширяване към Банкя. Обсъждахте ли ги тези варианти? Те не са заложени май в проекта, първоначалния?
Петър Мутафчиев: Мога да кажа, че метрото е една динамична инфраструктура, която непрекъснато ще се изгражда и ще се разширява, и то е с цел да има наистина един качествен транспорт в столицата и да се справим с големите проблеми, които касаят най-вече задръстванията и трудното предвижване в градската среда. Да, ние коментирахме, това беше един въпрос към директора на метрополитена - по какъв начин ще се свърже „Студентски град". Там, знаете, че живеят 25 хиляди студенти, които непрекъснато се предвижват към висшите учебни заведения. Това, което бяхме информирани, е, че се подготвя такъв вариант, където точно този лъч, на който днес дадохме старт на строителството, а не само начало на проекта, трябва да бъде свързан със „Студентски град". Информираха ни също, че се предвижда и с трамвая от „Дървеница" също да има връзка с метрото, което ще създаде добри транспортни условия на студентите.
Водещ: Тази динамика в проекта е добра, само че тя сигурно е свързана и с повече средства, и с някакво оскъпяване.
Петър Мутафчиев: Разбира се, затова и ние като държава обърнахме сериозно внимание на метрото в София. Знаете, че доста мотивирано успяхме да защитим позицията си да бъдат отпуснати средства по ОП „Транспорт" от структурните фондове за изграждането на метрото. 185 милиона евро са предвидени за изграждането на метрото. Останалите до 147 е по-точно сумата, за която трябва да бъдат изградени, тези допълнителни участъци... и вторият лъч се осигуряват като се кредитира общината. И аз се надявам наистина, че с вече представения проект в ЕК, до 2012 година ще имаме готово метро. Но още нещо да ви кажа, което днес допълнително разгледахме - това е третият лъч, който също трябва 2010 година да започне неговото строителство. Той в по-голямата си част ще бъде открит тип, тоест трамваен тип метро, а само в един малък участък в централната част също ще бъде по тунелния принцип.
Водещ: Сега, имате идея, която е доста интересна - да се свържат метро транспортът и железопътния транспорт. Реалистична ли е обаче тази идея и как може да се постигне?
Петър Мутафчиев: След като железопътният транспорт, и по-точно инфраструктурата на железниците, преминава през града, това е една добра възможност именно крайградското движение чрез железниците да се свърже с градския транспорт. Вие знаете нашата идея, най-вече връзките с Перник. Там подновихме мотрисните влакове, за да създадем по-добри условия. Инвестирахме близо осем милиона, за да подновим пътя и да съкратим времето за пътуване. Това е именно с цел да бъде по-привлекателен железопътният транспорт и по този начин да избегнем задръстванията с автомобили.  Знаете какво става в „Княжево". Затова и предвидихме изграждането на железопътна спирка, която да е близо до спирка „Вардар" на метрото, което дава възможност за една добра връзка между метрото и железниците. И се надявам наистина, че конфликтите, които възникват там с гражданите, ще бъдат преодолени, така че да си свършим работата докрай.
Водещ: Да. Други точки, в които да се засичат, ще има ли?
Петър Мутафчиев: Няколко са точките, които се обсъждат. Аз предлагам, когато приключим с общия ни проект, наистина да го представим пред вас. Ще разберете, че наистина целта, която търсим, е ефективността.
Водещ: Кога се очаква това да стане?
Петър Мутафчиев: Аз се надявам, че до месец и половина вече ще имаме ясна визия по този въпрос.
Водещ: Чудесно. Сега един друг въпрос, който изникна преди няколко дни. Имаше интересен казус. От НАПИ завиха, че е обсъждана една такава възможност лотовете от „Тракия" да се строят по програма „Транспорт", да стане едно такова прехвърляне и че това е било обсъждано с вас. В същия момент вие казахте, че това не е било обсъждано. Защо се получи такова разминаване?
Петър Мутафчиев: За да бъде обсъден въпросът вече конкретно за промени в ОП „Транспорт", трябва да има официално искане от крайния бенефициент за това. На най-напред искам да споделя с вас, че ОП „Транспорт" е много по-различна от всички останали оперативни програми. Това е единствената оперативна програма, в която са защитени конкретни проекти и тези проекти отговарят на определени условия, за да я одобри ЕК. И големият плюс за нас беше, че успяхме наистина да подберем и магистрали, и железопътни линии, които са както приоритет за ЕС, така и за нашата страна. От друга страна, програмата има и резервни проекти, които, ако съответно не бъде одобрен някои от основните проекти, тези резервни проекти ЕК ги има предвид и съответно финансира тях. За съжаление, АМ „Тракия" не е включена в тази програма, знаете, тогава имаше сключен договор за нейното строителство. Затова най-напред трябва да има ясна мотивация от страна на НАПИ...
Водещ: А има ли такава?
Петър Мутафчиев: Официално информация до този момент при нас не е представена. Ще обсъждаме въпроса и на правителствено ниво с госпожа Плугчиева и тогава може да се предприемат такива действия. Но пак още веднъж искам да кажа...
Водещ: От това, което... да.
Петър Мутафчиев: ... че все пак промени в самото началото, преди вече да са наложени основните проекти, а тук за нас основна е АМ „Струма", да бъде включена АМ „Тракия" към ОП „Транспорт" с нейните лотове, трудно би било ЕК да даде подобно съгласие. Затова аз очаквам до юни месец, така, както е по индикативна програма, съгласно ангажиментите, които са поели НАПИ, да ни представят вече документацията за първите лотове на АМ „Струма". Говоря за лот 1 и лот 4, това е продължението до Дупница и от Сандански до границата,  за да можем да ги представим в ЕК, да получим тяхното съгласие и вече по-нататък може да се мисли и за АМ „Тракия".
Водещ: Тоест от това, което знаете, е по-скоро невъзможно това да се случи.
Петър Мутафчиев: Трудно е. Няма невъзможни неща. Трудно е обаче да се случи. И за да се случи, трябва да имаме ясно основание защо тези проекти, които са предложени в оперативна програма, в момента ние се отказваме от тях, а предлагаме друг проект. Аз мисля, че има и други начини, по които може да се финансира магистралата.
Водещ: Като?
Петър Мутафчиев: Различни са. И държавата може да финансира чрез бюджет, и концесия може да се търси. Знаете, пътищата са много. Разбира се, необходими са средства. Ние трябва да имаме една автомагистрала, която да приключи, да е цялостна. Затова и ние сме включили като част от коридор номер 4, така наречения байпас към Гърция и Турция, АМ „Марица" . Тя трябва да бъде готова като документация, представена в Министерството на транспорта от НАПИ до края на месец юни.
Водещ: Да, но политици и експерти поискаха мораториум върху замяната на европейски средства с бюджетни средства. Целесъобразно ли е по този начин да се прави такава замяна и дали ще се прави прозрачно?
Петър Мутафчиев: Какво означава замяна на европейски средства? Ние имаме конкретни суми, които са предвидени в отделните оперативни програми. Нашата цел е чрез проектите максимално да усвоим тези средства. Знаете в различните страни е различно. Тактиката, която в момента сме приложили е именно да усвоим максимално, в близост до почти всички. Вече е въпрос на организация и с изпълнителите, които ще спечелят тези търговии за времето, за което ще извършват строителството и качественото проектиране. Много неща могат да влияят на този процес. Имаше подобен въпрос, когато ставаше дума за програма ФАР и проектите, които не можаха да бъдат финансирани /.../ на средствата. Аз също не мога да се съглася, че виждате ли, след като веднъж тези проекти са били предвидени по някоя предприсъединителна програма, в момента там няма финансиране, тези проекти въобще трябва да ги забравим и да не работим по тях. Има важни проекти, които са важни за страната. Разбира се, че трябва да бъде отделено определено финансиране от Държавния бюджет, за да бъдат или довършени, или да бъдат започнати и приложени.
Водещ: Въпросът е принципен, така че някои проекти може да се отличат ...
Петър Мутафчиев: Не бива в никакъв случай да се впускаме в това, че виждате ли, ако един проект не може да бъде представен в ЕК, не може спокойно да го финансираме, но не мисля, че има такава нагласа въобще.
Водещ: Добре. НДСВ даде едно такова мнение. Обявиха се против избора на нови изпълнители на нова тръжна процедура за автомагистрала „Тракия" преди да е осигурено финансиране за целия обект. Приехте ли тази позиция?
Петър Мутафчиев: По принцип, нормално е да се провеждат процедури, тогава, когато има осигурено финансиране. Аз мисля, че в края на краищата в скоро време и НАПИ ще предложи варианта, по който да бъде изградена автомагистрала „Тракия".
Водещ: Добре. Сега по Оперативна програма „Транспорт" да поговорим още малко. Известно е, че интензивното договаряне ще бъде през втората половина на годината. Това може и да не се случва точно във вашия мандат?
Петър Мутафчиев: От юни до декември месец.
Водещ: Тъй като има индикации, че може и да не мине съвсем гладко финансирането от ЕС, Вие сигурен ли сте затова, че средствата ще бъдат усвоявани по тази програма? Спокоен ли сте?
Петър Мутафчиев: Аз първо искам да разбера какви са индикациите поради, които има някакви проблеми.
Водещ: Ами дойдоха някои критики по околна среда и по транспорта. Те не са официализирани, но като имаме и опита по другите програми, можем да се съмняваме, нали?
Петър Мутафчиев: Разбира се. Вие го казахте, че има индикации, което звучи, че има ясни данни за проблеми. Аз на този етап не виждам сериозни проблеми. Най-малкото, че ние имаме едно много добро сътрудничество с „Джаспърс" и всеки един проект, идеен проект, който се подготвя, включително с тръжната документация, в железниците имаме 6 проекта по ИСПА, които се финансират за подготовка на идейните проекти, минават през „Джаспърс". Съответно получаваме техните консултации, което ни дава до определена степен увереност и ни дава възможността, крайният бенефициент да коригира своите действия и компанията, която подготвя тези идейни проекти. Така, че в този смисъл това сътрудничество ни дава определена сигурност в тази посока. По-важно е, обаче, след като се приключи с тръжната процедура, след като се представят документи, да се спазват правилата по усвояването на средствата, където възникнаха проблеми, знаете с някои други програми. Но аз мисля, че разполагаме и с добри кадри в одитното звено в министерството на транспорта. Знаете, че включително два проекта, които ни бяха представени, бяха отхвърлени от нашия управляващ орган. Говоря за /.../ Гара Яна и Кърджали - Подкова, където бяха констатирани някои нарушения, затова отказахме временно финансирането. Надяваме се, че след като бъдат отстранени, съответно ще можем да продължим работа и по тях. Това е едно доказателство, че управляващият орган изпълнява своите функции, така както е по правилниците.
Водещ: Сега във време на кризата се коментира все повече, че европейските средства могат да бъдат някакъв вид буфер за всеки един отделен сектор. За сектора на транспорта, доколко зависим е той от европейските средства, доколко от държавните и доколко от собствени сили, ако въобще може да се направи някаква такава преценка?
Петър Мутафчиев: Вие знаете, че не само се разчита на европейски средства, но ние разработихме една сериозна програма за развитие на железопътния транспорт до 2013 година. Знаете, че когато ставаше дума за инвестиции във вагони, локомотиви, мотрисни влакове, премиерът ни предупреди, че все пак трябва да направим всичко възможно в края на краищата да се подпомогне българският бизнес. Затова искам да споделя с Вас, че над 100 млн. са средствата, които ще бъдат отделени от бюджета за железопътната инфраструктура. Една голяма част от тях ще бъдат усвоени за поддръжка, за средни ремонти, които ще изпълни самата Национална компания „Железопътна инфраструктура". По този начин целим максимално да избегнем съкращенията. Много е тежка ситуацията. Това искам, обаче, да го знаете, защото транспортът първи усеща кризата. Такава е ситуацията и в БДЖ. и, ако с пътническите превози в момента нямахме сериозен проблем, то с товарните превози има сериозен спад на товарите, но антикризисната програма, която разработиха мениджърските екипи е, разбира се, трябва да работят по нея, по свиване на разходите, по търсене на нови възможности за транзитни товари. Знаете, че една от целите ни беше по-бързо да се открие фериботната линия Варна - Кавказ. Това ще донесе товари през България. Много са нещата. Няма да ни стигне времето.
Водещ: Тъй като железопътният транспорт си има своя антикризисна програма, доколкото знам, тя изпълнява ли се, следите ли?
Петър Мутафчиев: Да. Категорично. Те са няколко важни неща, които са разбити в отделни мерки, които трябва да вземат ръководните екипи на двете предприятия. Пак искам да кажа, че основната цел е запазване на една гарантираща стабилност, тъй като в края на краищата предприятията трябва да бъдат готови при излизане от кризата веднага да поемат ръста, икономическия, който ще настъпи в страната и от друга страна да бъде с много ниска социална цена, т. е. да избегнем и големи съкращения в...
Водещ: Все пак, в прав текст, ще има ли съкращения, планират ли се?
Петър Мутафчиев: Сто процента гаранции няма, но засега това, което беше планирано по отношение на освобождаване от работа на хора, които са вече в пенсия, на свободните бройки, засега, така да се каже, крепим положението. Надявам се, че с мерките, които се вземат ще успеем да не преминаваме в бъдеще в подобни непопулярни мерки. В зависимост от това как ще спаднат товарите, може би след време да се наложи да се премине към не крайно съкращение, но също намаляване на персонала. Но това става в диалог със синдикатите и аз мисля, че точно в кризата този диалог трябва да бъде много добър и да се знае това, какво прави ръководството и съответно, ако се наложи да се стигне до нещо такова, то да бъде пак в минимума, за който ние говорим.
Водещ: Някакви срокове във времето?
Петър Мутафчиев: О, не, не. Засега подобни драстични съкращения не предвиждам в железниците. Искам хората да бъдат спокойни. Сега, важната цел е да се търсят възможности за увеличаване на ...
Водещ: Много се коментираше обаче, че трябва да се промени политиката на БДЖ и те да не са в тежест на бюджета. Постигнато ли е това? Имате ли...
Петър Мутафчиев: Няма железница, която държавата да не се грижи за нея. Не мога да приема формулата...
Водещ: Това е известна теза, но...
Петър Мутафчиев: Не, не е теза, това е истина. И дори фактите - там, където се извърши определена приватизация, защото много често казват: „Абе, ето, виждате ли, Министерството на транспорта не желае да приватизира железниците", примерът Англия. Да, там има частни компании, те превозват, но голяма част примерно от пътническите превози отново се поема от държавата. Това е в цяла Европа във всяка една страна, и в зависимост от доходите на хората, от стандарта, които имаме, държавата поема повече или по-малко. Защото все пак стандартът, който има във Франция, един билет разстоянието Пловдив - София е няколко пъти повече като цена, тоест приход към самата железница, отколкото примерно в България, а разходите са почти едни и същи. Единствено работните заплати са по-ниски.
Водещ: Тоест оправдано е това, което в момента...
Петър Мутафчиев: То е оправдано и регламентирано дори в европейското законодателство. Важното е наистина да се търсят публично-частни партньорства там, където е възможно, за да използваме възможностите на частния бизнес. Държавата в никакъв случай не бива да стои встрани от проблемите на железопътния транспорт, защото ако още от 1991-ва година ние работихме в тази посока, нямаше да стигнем до пагубното състояние, в което се намираше доскоро самата железопътна инфраструктура. А тук /.../ говорим за сигурност и така нататък. Вагоните нямаше да бъдат от 85-84-76 година. Така че железниците е един скъп транспорт, който е необходим на държавата и, разбира се, и на икономиката, а същевременно е екологичен транспорт, който може да бъде удобен и за гражданите.
Водещ: Ще има ли доставка на нови вагони и влакове? Очакваха се процедури през тази година.
Петър Мутафчиев: Сега, с програмата, оздравителната, за която говори, ще бъдат поръчани 40 нови рециклирани вагона. В момента се водят преговори за създаване на смесено дружество между български предприятия, говоря за завода в Септември и в Дряново и БДЖ за тяхното изработване. Разбира се съобразено изцяло с българското законодателство, целта е и средствата, които са отделени да останат в България. Това е заетост, работна ръка, това са данъци. Така че ще имаме 40 нови вагона до края на годината, изцяло рециклирани. В момента, надявам се, че април месец ще пуснем първите 12 от спалните вагони, които рециклирани бяха закупени от Германия, които отговарят наистина на всички условия. 2003 година, струва ми се, е извършена модернизацията на тези вагони.
Водещ: Сега един друг сектор, съвсем наскоро започна изграждането на нов пътнически терминал на летище Пловдив и то във ваше присъствие. Това беше представено като антикризисна мярка на правителството. Съвсем на кратко обяснете защо да е антикризисна мярка?
Петър Мутафчиев: Всяка нова инфраструктура, която се строи с бюджетни средства, когато се създава работа на българските компании, създава се заетост, наистина е антикризисна мярка.
Водещ: Ясно.
Петър Мутафчиев: Вие знаете, че инфраструктурата беше именно приоритетната част в нашата антикризисна програма.
Водещ: Така беше наистина. Сега, коментират се и промените в Закона за концесиите, с които става възможно отдаването на части от дейности и терминали на летища на концесии. С какво това ще помогне? Какво ще се промени?
Петър Мутафчиев: Ще разчитаме наистина бързо да стане това, тъй като е необходимо най-вече за развитието на нашите летища. Днес последно коментирахме и с правната дирекция на Министерство на транспорта конкретните промени, които трябва да направим. А каква е целта? В момента по нашето законодателство летището може да бъде отдадено на концесия изцяло.
Водещ: Изцяло, да.
Петър Мутафчиев: Обаче много често при нас идват инвеститори и в Министерство на транспорта, и при мен като министър, където казват те: „Искаме, съобразно българското законодателство, примерно да построим карго база на летище София". Няма формула, по която по принцип да се даде тази възможност, за да можем да населим летището, това да даде възможност и за повече полети, повече държавни такси - пак приходи за страната.
Водещ: Това очаквате да раздвижи инвеститорския интерес като цяло?
Петър Мутафчиев: Изцяло се надявам, че ще се създаде добра възможност. Това е един въпрос, който седи и пред пристанищата, но такъв е намерим...
Водещ: Кога ще започнат промените?
Петър Мутафчиев: Готови сме с текстовете, трябва да ги съгласуваме с Министерски съвет с дирекцията там, за да видим има ли някакви противоречия и се надявам, че като инициатива на народни представители, тъй като има и съответно желание от тяхна страна, ние сме коментирали, дано да стане до месец. Аз мисля, че в края на краищата този мандат тази промяна трябва да я направим, както и Закона за държавната собственост по отношение увеличаване времето за отдаване на публична държавна собственост под наем, това да стане до 10 години. Тъй като това също е една възможност да се инвестира в по-малки проекти, но проекти, които за десет години могат да се възстановят на инвеститора и същевременно той да има и печалба за това.
Водещ: Добре, аз ви благодаря за участието и за коментара в студиото.
Петър Мутафчиев: И аз благодаря.